Лабрума на тазобедрената става представлява хрущялофиброзно уплътнение, покриващо костния ацетабулум. Покривайки периферията на ацетабулума , той увеличава повърхността , дълбочината ,обема и конгруентността на тазобедрената става , което увеличава нейната стабилност . След клинични проучвания е доказано ,че лабрума увеличава площта на ацетабулума с 22% и дълбочината с 33 % . Лабрума регулира разпределението на вътреставната течност , между вътрешната и външната част на ставата като по този начин регулира правилното вътреставно натоварване . Всички тези характеристики правят лабрума една от най-важните структури на тазобедрената става .

Какви са симптомите на скъсания лабрум ?

В много от случаите това състояние може да е безсимптомно , но с развитие на състоянието , пациентите мога да се оплакват от следните симптоми :

• Чувство на блокирана , щракане или придърпване на тазобедрената става .
• БОЛКА в областта на тазобедрената става или слабините от страната на увредата .
• Скованост или ограничение на обема на движение на ставата.

Какво може да доведе до увреда на лабрума ?

Увредата на лабрума на тазобедрената става се срещат най-често при пациенти, които отговарят на следните характеристики:

• с импийджмънт синдром на тазобедрената става
• със слабост на съединителната тъкан, която води до халтавост на тазобедрената става
• които страдат от дисплазия на тазобедрената става
• чиято професия или спортна дейност е свързана с чести повтарящи се микротравми на тазобедрената става
• претърпяли травма на тазобедрената става
• жените са по-високо предрасположени към увредите на ацетабулума

Какви усложнения може да се очакват ако не се лекува ?

При нелекуване на увредите на лабрума на тазобедрената става се нарушава разпределението на натоварването на самата става , което води до ранно износване на ставния хрущял . С напредването на симптомите и продължителното унищожаване на ставния хрущял се стига до тежка загуба на обема на движение на ставата и ранна инвалидизация. 

Какво е лечението ?

Избора на метод на лечение зависи от тежестта на симптомите . При случаите с леко изразена симптоматика , може да се започне с консервативно лечение (медикаментозно и физиотерапия) . При неуспех на консервативното лечение се преминава към оперативно лечение . Във времената на бурното развитие на технологиите , връх в лечението на тези състояние заема артроскопското лечение .

При развили се тежки усложнения и ненавременно проведено лечение , се преминава към ендопротезиране на тазобедрената става .