Какво представлява дисекиращия остеохондрит (ДОХ) на глезенната става?

Дисекиращия остеохондрит е придобита идиопатична увреда на коста намираща се директно под ставния хрущял. Това може да доведе до деламинация/ отделяне/ на парче от ставния хрущял стоящо свободно в кухината на глезенната става. 

Какви са симптомите на дисекиращия остеохондрит на глезенната става?

Заболяването може да остане асимптоматично за дълго време, преди да бъде открито. Когато се появят симптомите се изразяват в преходни болки при натоварване на глезена, най-често по време на тичане. Когато обаче се отлепи парче, симптомите стават много по осезаеми: силна интензивна болка( така наречената “ставна криза”), подуване на ставата, нестабилност по време на ходене и дори блокаж на ставата. При 6,5 % от случаите симптомите се провокират след навяхването на глезенната става.

Какво може да доведе до това състояние?

Въпреки ,че ДОХ на глезенната става се дефинира като отчупване на парче хрущял от купола на талуса при подрастващи, симптоматичните пациенти са по-често възрастни индивиди. Тази тенденция се обяснява с факта ,че заболяването често остава асимптоматично за дълъг период от време преди да се прояви след травма в вече зрелия пациент.

Най-популярните теории за първопричината на заболяването са :

• Травматичната
• Исхемичната
• Често повтарящите се микро-травми

Какви усложнения можем да очакваме от заболяването?

С напредъка на симптоматиката заболяването довежда до системно унищожаване на ставните повърхности на всички кости участващи в образуването на глезенната става. При пациенти с дългогодишни симптоматика може да се достигне до артроза на глезенната става, пълно обездвижване на същата и значителни болки по време на натоварване на съответния крайник.

Какво е лечението ?

Лечението на ДОХ на глезенната става се води най-вече от възрастта на пациента, тежестта на оплакванията и степентта на заболяването.

• По време на началните фази на заболяването при млади пациенти терапията може да се състой от покой, модифициране на натоварванията и спортните режими на пациентите, физикална терапия и медикаментозно лечение(състоящо се от НСПВС и съдоразширяващо ,и подобряващи периферното кръвооросяване медикаменти)
• При по-възрастни пациенти с по-напреднала симптоматика се препоръчва артроскопско лечение(почистване на фрагментите и направата на микрофрактури)
• При пациентите достигнали до артроза на глезенната става се препоръчва ендопротезиране